Преди 4-5 години доста се чудех на колегите си, които се записваха докато репетират с цел по-добър контрол и по-реалистична представа за нещата "отстрани". Тогава това бяха най-вече азиатци с минидиск-рекордери. Днес повечето колеги имат подобни записващи "играчки". Някои са в крак с техниката и използват дигитални рекордери със слотове за карти с памет или с вградена такава. Учудващо обаче минидисковете продължават да са мнозинство. Когато преди около 2 години започнах да си търся подходящ уред направих грешката да се огранича до минидисковете с идеята, че технолгията на дигиталните рекордери все още не е достатъчно добре развита или дори и да е, ще е прекалено скъпо. И двете твърдения са грешни! Има много качествени рекордери с вградени микрофони, както и с входове за такива. Някои модели дори могат да заместят външно захранване за микрофони, които имат нужда от такова. А ценовият сегмент е както при всички техно-джаджи: от подозрително евтино до цени, съизмерими с билет до луната.
Както вече споменах, изборът ми падна на минидиск-рекордер и не след дълго успях да се сдобия на старо със SONY MD Walkman MY-NH1 в комплект с 20-на минидиска срещу 150 евро (с доставката). Сам по себе си рекордерът не може да записва без микрофон, затова започнах да търся подходящ микрофон. Най-добрият, но и най-скъп вариант ми се стори SONY ECM-MS907. Навсякъде прочетох само добри отзиви за него, но най-изгодната оферта беше за около 80 евро. Точно наполовина струваше PHILIPS SBCME570. След като получих уверението на продавач-консултанта, че ако не съм доволен от резултата, мога да го върна без да съм длъжен да посочвам друга причина, го взех и веднага направихме няколко тестови записа. Резултатите бяха повече от разочароващи. За сравнение използвах китайски микрофон за 6 евро, който вървеше заедно със слушалките ми за компютъра. Моделът на холандската фирма по никакъв начин не оправда 7 пъти по-високата си цена.
Тогава в един интернет-магазин попаднах на SUPERLUX E523/D. Реших да рискувам и го поръчах заедно с кабелите необходими да го свържа с рекордера. Хубавото на този модел е че може да работи както с външно захранване, така и с батерия (както го ползваме ние). Тук най-сетне извадихме и малко късмет и успяхме да заемем от един познат модела на SONY за няколко дена. Последваха няколко интензивни репетиции с много записване и най-накрая решихме, че сме стигнали до правилното решение. Да, SONY е по-добър от нашия микрофон, но разликата в цената не си заслужава. SUPERLUX излезе (заедно с кабели и доставка) 60 евро, което вдигна общият бюджет до 210 евро. За тези пари според мен днес може да се вземе дигитален рекордер с качествени вградени микрофони. Но пък и нашата конфигурация съвсем не е лоша.
Ето как изглеждат към днешна дата рекордерът и микрофонът:
Тази маркетингово-изчистена снимка обаче не отговаря съвсем на действителността. За да работят нормално двата уреда имате нужда и от ей тази купчина кабели, калъфчета, кабели, стойки, кабели, аксесоари... и пак кабели!
Недостатъците на дългия кабел са видими с просто око - заема място, тежи, набива се на очи, точно когато трябва да е дискретен и т.н. Предимството - независимо колко отдалечена (в рамките на 5 метра) е стойката с микрофона, рекордерът е близо до мен и мога бързо да пусна/спра записа. Апропо стойка - това е аксесоар, чиято липса определено се усеща. Невероятно е колко много време и енергия се губят в импровизиране на стойка в полеви условия. Да, истинската тежи допълнително, заема още повече място, струва не малко (когато е качествена), но пък си зслужава.
Всички записи в блога са направени с тази конфигурация. Въпреки че в следващите една-две години не планираме промени в тази насока, все пак рано или късно ще се наложи да актуализираме техниката. Затова отсега бих се радвал на всякакви предложения, впечатления, коментари, съвети и критики!
Както вече споменах, изборът ми падна на минидиск-рекордер и не след дълго успях да се сдобия на старо със SONY MD Walkman MY-NH1 в комплект с 20-на минидиска срещу 150 евро (с доставката). Сам по себе си рекордерът не може да записва без микрофон, затова започнах да търся подходящ микрофон. Най-добрият, но и най-скъп вариант ми се стори SONY ECM-MS907. Навсякъде прочетох само добри отзиви за него, но най-изгодната оферта беше за около 80 евро. Точно наполовина струваше PHILIPS SBCME570. След като получих уверението на продавач-консултанта, че ако не съм доволен от резултата, мога да го върна без да съм длъжен да посочвам друга причина, го взех и веднага направихме няколко тестови записа. Резултатите бяха повече от разочароващи. За сравнение използвах китайски микрофон за 6 евро, който вървеше заедно със слушалките ми за компютъра. Моделът на холандската фирма по никакъв начин не оправда 7 пъти по-високата си цена.
Тогава в един интернет-магазин попаднах на SUPERLUX E523/D. Реших да рискувам и го поръчах заедно с кабелите необходими да го свържа с рекордера. Хубавото на този модел е че може да работи както с външно захранване, така и с батерия (както го ползваме ние). Тук най-сетне извадихме и малко късмет и успяхме да заемем от един познат модела на SONY за няколко дена. Последваха няколко интензивни репетиции с много записване и най-накрая решихме, че сме стигнали до правилното решение. Да, SONY е по-добър от нашия микрофон, но разликата в цената не си заслужава. SUPERLUX излезе (заедно с кабели и доставка) 60 евро, което вдигна общият бюджет до 210 евро. За тези пари според мен днес може да се вземе дигитален рекордер с качествени вградени микрофони. Но пък и нашата конфигурация съвсем не е лоша.
Ето как изглеждат към днешна дата рекордерът и микрофонът:
Тази маркетингово-изчистена снимка обаче не отговаря съвсем на действителността. За да работят нормално двата уреда имате нужда и от ей тази купчина кабели, калъфчета, кабели, стойки, кабели, аксесоари... и пак кабели!
Недостатъците на дългия кабел са видими с просто око - заема място, тежи, набива се на очи, точно когато трябва да е дискретен и т.н. Предимството - независимо колко отдалечена (в рамките на 5 метра) е стойката с микрофона, рекордерът е близо до мен и мога бързо да пусна/спра записа. Апропо стойка - това е аксесоар, чиято липса определено се усеща. Невероятно е колко много време и енергия се губят в импровизиране на стойка в полеви условия. Да, истинската тежи допълнително, заема още повече място, струва не малко (когато е качествена), но пък си зслужава.
Всички записи в блога са направени с тази конфигурация. Въпреки че в следващите една-две години не планираме промени в тази насока, все пак рано или късно ще се наложи да актуализираме техниката. Затова отсега бих се радвал на всякакви предложения, впечатления, коментари, съвети и критики!
Няма коментари:
Публикуване на коментар