Музикални палати

На този адрес - http://www.palacesofmusic.com/ - могат да бъдат видяни фотографии от залите на 22 европейски оперни театъра. Няма хора. Вместо обичайните заподозрени - певци или диригенти, самата зала се превръща в център на всниманието.

Концертна зала?

Преди малко повече от година бях публикувал на друго място тази кратка бележка, която звучи като логично продължение на предния пост.

Знам, че е гадно професионално изкривяване, но въпреки това ще споделя.

Гледам снимките от тази публикация без да съм прочел нито ред от нея, даже заглавието. Стигам до петата снимка(първата, която показва интериора) и инстиктивно си казвам каква хубава камерна концертна зала. После вече виждам, че е параклис и въпреки това липсата на роял продължава да ми се набива на очи. Интересно дали акустиката би била подходяща за класически концерти...

Зарадвах се да видя коментар от автора на публикацията, привлякла вниманието ми:

Всъщност църквите и параклисите винаги се правят с добра акустика за акапелни изпълнения.

Ето и моят отговор тогава:

Именно - реверберацията е толкова дълга, че почти има ехо. Което е предпоставка за лоша концертна акустика. Но пък от друга страна ми направиха впечатление високоговорителите, които се виждат на една снимка. Щом ги има, значи един или повече акапелни гласове биха се нуждаели от усилване, което означава, че акустиката (може би) би била подходяща за инструменти. Или поне така ми се иска. Изглежда наистина страхотно и е доста вдъхновяващо за свирене, според скромното ми мнение.

Бих се радвал да продължим дискусията тук.

Камерна зала Й. С. Бах, Манчестър

Залата, в която се провежда един концерт, играе огромна роля в цялостното впечатление, което остава след концерта. "Зала" може да бъде обикновена стая с големината на просторна всекидневна или огромна сграда като камерната зала на Берлинска филхармония. Както не може да има двама напълно еднакви изпълнители, нито еднакви музикални инструменти, така няма и две напълно идентични зали. Всяка има свое излъчване и характер. И това е само видимата част. В звуково отношение разликите са още по-големи. Също както двама човека, две зали могат да си приличат външно (в случая отвътре), но да се различават по душа. Акустическите качества на една зала са нейната душа.

Факт е обаче, че в днешно време все по-силно се налага идеята за добре-продаваща-визия. Дори на мен като на професионален музикант, понякога ми писва от еднообразната вътрешна архитектура на класическите зали. Затова и намирам за много интересни и вдъхновяващи опитите, класически концерти да бъдат пренесени на нетрадиционни локации (бивши или дори настоящи промишлени халета, жп-гари, летища и т.н.). Смятам, че в това няма нищо лошо, стига разчупването на традициите да не се превръща в цел. Още повече, подобни пренасяния обикновено са свързани с големи компромиси от акустична гледна точка.

Затова изключително много се зарадвах като попаднах на този проект за обособяване на камерна зала в голямо хале. Съдейки по снимките, изключително добре е пресъздадено усещането за интимност, която носи в себе си камерната музика - малобройна формация (обикновено 3 или 4, рядко над 5 изпълнители), свиреща в неголямо помещение пред сравнително малка публика. Изглежда модерно, но без да лъха характерната футуристична хладина. На няколко места в текста се споменава, че инсталацията подобрява и акустическите качества на помещението. Не знам доколко това е така, но според скромния ми личен опит, няма начин акустиката да е станала по-лоша от оригиналната.