Музикални сувенири от България

Камерните партитури, които си донесох от България лятото, наричам понякога сувенири от родината. Парадоксалното - всевъзможни евтини сувенири (най-често с вездесъщия Made in China етикет) има навсякъде, подобни партитури обаче се намират трудно. Имах доброто желание, да си ги купя. Уви, трябваше да се задоволя с фотокопия.

Ограничих търсенето си до пет композитора. В книжарницата на Съюза на българските композитори нямаше нито едно трио от композиторите, от които аз се интересувах. Всъщност нямаше никакви триа. Единствената камерна творба с пиано беше Клавирен квартет от Пипков. Партитурата заедно с щимовете на струнните инструменти струваше 11 лв и изглежда така:

Не се превземам и разбира се, се радвам, че ще имаме възможността да свирим и работим произведението. Все пак обаче съм на мнение, че една официално издадена партитура не може да изглежда по този начин.

Иначе намерих нотите на две триа в различни библиотеки в родния Плевен и ги копирах. Копията (не двете заедно, а всяко едно поотделно!) излязоха малко по-скъпи от "оригиналната" партитура от Пипков. Отгоре на всичкото, не бих казал, че изглеждат по-зле или, че са по-неудобни за четене и свирене. Владигеров:

И Златев-Черкин:

П.П. Докато планирах тази публикация, обмислях доколко ще е полезно да сложа линк към сайта на СБК, както и да напиша координатите, които имам. Разочарован от лошото качество на "печатното" издание на Пипковия Квартет, оставям само тази снимка.

Много ниско качество и с това всъщност много подходяща.

Read more...

1 година трио Грим

Без парти, без подаръци, без гръмки слова. С по една репетиция на 24. и на 26. символично рамкирахме датата на първото ни събиране с цел съвместно музициране - 25. септември. Закрихме първата и дадохме начало на втората година от съществуването си като състав. По традиция, в подобни моменти човек си прави равносметка за отминалото и планове за предстоящето.

Нашата равносметка изглежда горе-долу така:

3 концертни участия - моят дипломен изпит по камерна музика, самостоятелният ни концерт в Уни Есен и откриването на изложбата на двама български художници в Бон, където свирихме по покана на българското консулство (по-късно ще кача снимки и от там в отделен пост).

2 успешни приемни изпита - веднъж януари, когато Ди кандидатства за специализация по камерна и музика и вторият - през май, когато и аз кандидатствах, но за вече преобразуваната специалност магистратура по музика със специалност камерна музика.

1 конкурс, който за съжаление съвсем не премина добре, но беше важна стъпка в развитието ни.

Плановете ни засега са много, но затова пък амбициозни.
Пожелавам на момичетата и себе си здраве и вдъхновение. Да запазим и развиваме желанието и усърдието, с които работим заедно. Останалото и само ще дойде!

Read more...

Автопортрети

Преди няколко седмици две непредвидени обстоятелства, промъкнали се вкъщи през нощта и изплашили безумно майка ми, ме лишиха от фотоапарата ми и от възможността да публикувам снимки тук. Временно - докато си избера нов.

Този пост стои като чернова от началото на май. Все се каня да го публикувам и все изскача нещо друго. Днес дойде и неговият ред. Това е моят малък homage към стария ми верен Canon.

В неделята преди конкурса бяхме заети с това да си правим снимки. От общо 50-на кадъра направени на самоснимачка, в крайна сметка си харесахме 5. Този от заглавката е най-сполучливия. Следват останалите 4.

Read more...

In Memoriam Бохуслав Мартину

Днес се навършват 50 години от смъртта на чешкия композитор Бохуслав Мартину. Роден 1890 в малкото градче Поличка, той отрано показва музикалната си дарба и на 16 години става студент в Пражката консерватория. След края на следването си работи като композитор, цигулар и учител по музика. Прекарва Първата световна война в родния си град. Кантатата му Чешка рапсодия за баритон, смесен хор, оркестър и орган ознаменува края на войната. Премиерата й е на 12 януари 1919, а лятото на същата година обикаля големите европейски градове като Лондон, Париж, Женева и др. в изпълнение на оркестъра на чешкия Национален театър.

1923 година творческите му търсения го отвеждат в Париж, където живее и работи до 1940. Тук той пише първото си клавирно трио - Пет кратки пиеси (1930). Избухването на Втората световна война го принуждава да емигрира в САЩ. Пътуването е дълго и тежко, повечето от ръкописите му остават в Париж. Успява да вземе със себе си едва 4 партитури. Първият му голям успех отвъд океана идва на 14 декември 1941, когато симфоничният оркестър на град Бостън прави дебютно изпълнение на Concerto Grosso под диригенството на Серж Кусевицки. 1945 пише Чешка рапсодия за цигулка и пиано, за да отпразнува края на войната. Композира и преподава в Mannes School of Music в Ню Йорк, Princeton University в Ню Джърси (където по-късно става професор по композиция), Berkshire Music School и Curtis Institute във Филаделфия.

1948 за пръв път посещава Европа отново, но политическата ситуация в родината му го принуждава да остане в чужбина. 1950/51 почти едновременно завършва второ и трето трио. Въпреки нелеката участ на композитора, утежнена допълнително от тежък инцидент, приковал го за седмици към легло, двете камерни творби са изпълнени с енергични танцови мотиви. Мелодии от чешкия фолклор се срещат с ритми от американската джазова музика.

1952 получава американско гражданство. На два пъти печели наградата за музика на нюйоркската критика, два пъти е удостоен с годишната награда на Фондация Гугенхайм. 1953 се премества в Ница, а 1957 по покана на Паул и Мая Захер - в Шьоненберг близо до Базел. В последната година от живота си е изключително продуктивен, успява да напише, довърши или преработи огромен брой творби. Умира в болница в Лиещал и е погребан в Шьоненберг. 1979 тленните му останки са пренесени в родната му Поличка.

Бохуслав Мартину в уикипедиа - на английски и на немски.
Официална страница на името на композитора.

Read more...

Неизвестните учители на един известен композитор

Несъмнено името на Панчо Владигеров се извисява над всички останали български композитори. Заслепен от яркостта на творческия му гений, човек обаче лесно забравя, че именитият композитор и преподавател по композиция, някога сам е бил ученик и е разчитал на помощ от по-ерудирани от него. Този текст ме накара да видя в нова светлина една сякаш позабравена негова творба.

Владигеров заминава за Берлин 1912 година, когато е едва на 13 години. Тъй като няма навършени 15 години не може да започне да следва във Висшето училище по музика. Анри Марто, който е чул двамата братя Владигерови в София година по-рано и всеотдайно се ангажира с помощ и съвети в образованието им, свързва Панчо с Паул Юон. Съвместната им работа продължава до 1915 година, когато Юон е мобилизиран във войската. Същата година Юон пише своето трето Трио оп. 60.

Следващият учител по композиция на младия българин е Фридрих Гернсхайм. Клавирните вариации върху "Мила родино" се раждат в този период. След смъртта на Гернсхайм през септември 1916, Владигеров попада в класа на Георг Шуман. Под негово ръководство е завършено първото българско клавирно трио - Трио оп. 4 в си бемол минор.

Близостта на двете събития - смъртта на Гернсхайм и завършването на камерната творба, сякаш потвърждава идеята, че славянските триа поначало са реквиеми (Чайковски, Рахманинов и Шостакович - за да споменем само най-красноречивите примери). Любопитна подробност е, че същата 1916 година самият Шуман завършва своето второ Трио оп. 62, което освен това е във фа мажор (доминантната тоналност на си бемол минор).

За съжаление Владигеров не пише повече клавирни триа, квартети или квинтети. Неговите учители обаче оставят богато наследство:

Paul Juon (1872 - 1940)
Trio [Nr. 1] op. 17 (1901)
Trio-Caprice nach Selma Lagerlöfs "Gösta Berling" (1908)
Trio [Nr. 3] op. 60 (1915)
Litaniae. Tondichtung op. 70
Legende op. 83 (1929)
Suite op. 89 (1932)
Trio-Miniaturen [18+24] (1920)

[Klavierquartett] Rhapsodie (nach Gösta Berling) op. 37 (1907)
Klavierquartett Nr. 2 op. 50 (1912)

Quintett [Nr. 1] (V, 2 Vla, Vc, Pf) op. 33 (1906)
Quintett Nr. 2 (2 V, Vla, Vc, Pf) op. 44 (1909)

Sextett (2 V, Vla, 2 Vc, Pf) op. 22 (1902)
Divertimento (Bläserquintett und Klavier) op. 51 (1912)

Kammersinfonie (Septett und Klavier) op. 27 (1905)


Friedrich Gernsheim (1839 - 1916)
Klaviertrio Nr. 1, op. 28 (1873)
Klaviertrio Nr. 2, op. 37 (1879)

Klavierquartett Nr. 1, op. 6 (1865)
Klavierquartett Nr. 2, op. 20 (1870)
Klavierquartett Nr. 3, op. 47,3 (1883)

Klavierquintett Nr. 1, op. 35 (1877)
Klavierquintett Nr. 2, op. 63 (1897)


Georg Schumann (1866 - 1952)
Klaviertrio [Nr. 1], op. 25 (1900)
Klaviertrio Nr. 2, op. 62 (1916)

Klavierquartett op. 29 (1901)

Klavierquintett Nr. 1, op. 18 (1898)
Klavierquintett Nr. 2, op. 49 (1909)

Read more...