За Владигеров и Райнхард, 3та и последна (засега) част

Една покана за концерт ме подсети, че оставих недовършена серията публикации, започнала с малка загадка и продължила с този (твърде дълъг) текст, посветен на отговора на загадката - Ерих Волфганг Корнголд. С радост открих, че някой ме е изпреварил и вече е написал страхотен текст за Берлинския период от живота на Владигеров и работата му с Макс Райнхард. Името на автора е Светлана Авдала, можете да прочетете текста тук. Ето и малък откъс:

Имал е много възможности да стане гражданин на света, но той е предпочел да си остае българин. Само някои факти.
Родния му град е Цюрих. Родителите му са европейски възпитаници с връзки и познанства в Европа, самият той учи, живее и работи повече от 20 години в Германия и контактува със световния елит там. Жъне успехи на най-големите европейски музикални сцени.
Случайнно, попада в жилището на Шуман щрасе където се помещава и световноизвестния по това време в Берлин Дойчес театър на Макс Райнхард- най напредничавато средище в Германия по това време. Макс Райнхард чува свиренето на младия композитор и му предлага да стане музикален сътрудник в театъра.
Сътрудничеството с Райнхард го среща и със Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Артур Шницлер, Рихард Щраус .
Получава договор с издателството Универсал едисион. Издават се неговите първи творби сред които е рапсодия “Вардар”, и така те имат възможност да станат достояние на целия свят.
През 20-те години на миналия век “Вардар”звучи в Карнеги хол. Концертът му за цигулка е изпълнен на Залцбургския фестивал- първо и единствено участие на българска творба там.
Известната по това време фирма Дойчес грамофон записва 16 плочи с негови творби. Музиката му вече се разпространява навсякъде.. Чува я самият Айнщайн, който в лична среща с Владигеров изразява своите адмирации. През този период са познанствата с Рахманинов, Бруно Валтер, Херберт фон Караян....
И още нещо съвсем конкретно. През 1932г. Макс Райнхард - евреин, преследван от нацистите в Германия, предлага на Владигеров да го последва в Швейцария и САЩ. Владигеров отказва с ясното съзнание, че е нужен в България и се връща в родината си.
Зашеметяващо развитие, уникални възможности за световна кариера. И един парадокс. В чужбина той създава пропитите с народностен, светъл, химнов дух творби - “Вардар”, Българска сюита, Вариации на тема “Горда Стара планина” – песента станала по-късно национален химн. България за него е идеал, светъл остров, към който той се връща в музиката си по време на живота си в Германия.

Шест степени на отдалечеността (и нито един полутон!)

Теорията за шестте степени на отдалеченост (Six degrees of separation) твърди, че двама произволно избрани хора на планетата могат да бъдат свързани чрез общи познати с максимум 6 стъпки. Малко е странно на пръв поглед, но съвсем не е нереалистично. В днешно време едно подобно свързване е много лесно с многобройните налични социални мрежи. По-рано, и нямам предвид само 20. век, съвсем не е било така. Едва след дълги часове на ровене в архиви, четене на стари статии и проследяване на писмена кореспонденция, човек е успявал да попадне на подходящ познат, с когото да продължи веригата.

Понякога се забавлявам, свързвайки композитори, творби и изпълнители в подобни вериги. Ограничавайки се само с музиканти, групата от хора, които бих искал да свържа, доста намалява. Затова утежнявам леко задачата си избирайки крайните си точки в различни поколения или дори епохи. Някои вериги се получават едва ли не от само себе си, имат последователна структура и въздействат убедително. Други са доста изкуствени и почти нямат връзка с реалността. И двата вида обаче могат да доведат до интересни предложения за концертни програми.

Една от най-успешните подобни вериги, започва с Роберт Шуман и завършва (в моята версия) с Панчо Владигеров. Връзката между всеки две съседни звена не е просто познанство, а е връзка между учител и ученик. При това стъпките са само 4. А и има замесени клавирни триа.

Триото на Владигеров, за което писах подробно по-рано (кратки звукови примери има тук и тук), е първото българско трио въобще. То е написано една година след като Първата световна война слага край на работата на българския композитор с Паул Юон. При него талантливият младеж е учил композиция от 1912 до 1915.

Самият Юон е учил първоначално композиция при Сергей Танеев и Антон Аренски. 1894 обаче, той учи композиция във Висшето музикално училище в Берлин, в класа на Волдемар Баргиел. 1901 излиза Практическо обучение по хармония от Юон, както и първото му клавирно трио. До смъртта си пише още много камерни произведения.

С Баргиел сме само на 2 стъпки (или едно звено) от крайната ни цел - Роберт Шуман. Това звено е съпругата на Роберт - Клара Вик, или по-точно Клара и майка й. След брака си с Фридрих Вик - бащата на Клара, майката се жени повторно. Волдемар Баргиел е 9 години по-млад полубрат на Клара, която по-късно приема името на съпруга си - Шуман. Първото Трио оп. 6 на днес неизвестния композитор е посветено с искрено благоговение именно на Роберт Шуман. Въпреки близката родствена връзка с големия музикант и публицист, Баргиел никога не е взимал уроци от него.

Изнесено от кухнята

В петък направихме невъзможното - занесохме на урок 2-ра и 3-та част от Владигеровото трио. Успяхме да разчетем текста само за две седмици, съвместната работа беше ограничена до 20 15-на часа в четири репетиции. Парчетата са, разбира се, все още в много ранен работен стадий, но дори само фактът, че стигнахме дотук за толкова кратък период от време, ме кара да се чувствам много щастлив и не малко горд. Особено като се има предвид колко по-дълго работихме върху първата част.

Повод за тази публикация обаче е не желанието ми да се похваля, а отделни моменти от записа, който направих по време на урока. Обикновено в началото на урока свирим на цяло парчето, което искаме да работим. Преподавателят ни нахвърля някои идеи и хрумвания за цялото произведение и след това започваме детайлната работа. Буквално тон по тон, акорд след акорд, всяка фраза бива "наместена".

Записите от уроците са полезни, доколкото човек трудно може да запомни всички детайли, преминали през главата и ръцете му в рамките на тричасовия урок. Рядко се случва обаче да свирим по-дълги откъси, така че след това да имаме записано директно сравнение между свиренето в началото и след (или повреме на) работа.

Прослушвайки записа от петък попаднах точно на един такъв откъс. Това е началото на 2-та част. Челото свири соло тема, пианото акомпанира, а откъсът приключва малко след влизането на цигулката. Интересно ми е доколко "нетренираното" ухо на любителите би доловило разлика и как точно би я описало. Не се стеснявайте да коментирате и критикувате!

Записът от началото на урока:

И след доста работа:

Декемврийски миш-маш

В началото на декември доживяхме и това да ни се случи - един от от най-подредените, организирани и педантични професори не просто закъсня, а въобще не дойде на урок, който бяхме уговорили 2 месеца по-рано. Проблемът доколкото разбрахме беше във връзката между електронната поща и органайзерът на лаптопа му. За щастие успяхме някак да напаснем програмите си с неговата и в крайна сметка в последната седмица преди коледната ваканция да се видим още веднъж през 2009. Най-накрая му занесохме първата част на Владигеровото трио, която бях започнал да разучавам още август.

Записът е с доста лошо качество, при това само откъс от началото на частта. За пръв път ни се случи да работим едно произведение без да имаме реална слухова представа за него - разполагахме единствено с нотния материал. Към това идва фактът, че това определено е най-трудното трио, което досега сме свирили заедно. Като прибавим и щипка патриотизъм плюс любопитството как звучи младият Владигеров се получава шарената смесица от причини (или оправдания) защо качвам нещо (било то част от т.нар. работен процес), което по принцип не бих си позволил да пусна пред публика. Надявам се да намерим енергията и ината, необходими за цялото произведение!

Снимките, които добавих са още от свиренето през май в Бон. Освен документалната, не претендират за каквато и да била стойност. Правени са on the go и се публикуват със съгласието на автора.

Музикални сувенири от България

Камерните партитури, които си донесох от България лятото, наричам понякога сувенири от родината. Парадоксалното - всевъзможни евтини сувенири (най-често с вездесъщия Made in China етикет) има навсякъде, подобни партитури обаче се намират трудно. Имах доброто желание, да си ги купя. Уви, трябваше да се задоволя с фотокопия.

Ограничих търсенето си до пет композитора. В книжарницата на Съюза на българските композитори нямаше нито едно трио от композиторите, от които аз се интересувах. Всъщност нямаше никакви триа. Единствената камерна творба с пиано беше Клавирен квартет от Пипков. Партитурата заедно с щимовете на струнните инструменти струваше 11 лв и изглежда така:

Не се превземам и разбира се, се радвам, че ще имаме възможността да свирим и работим произведението. Все пак обаче съм на мнение, че една официално издадена партитура не може да изглежда по този начин.

Иначе намерих нотите на две триа в различни библиотеки в родния Плевен и ги копирах. Копията (не двете заедно, а всяко едно поотделно!) излязоха малко по-скъпи от "оригиналната" партитура от Пипков. Отгоре на всичкото, не бих казал, че изглеждат по-зле или, че са по-неудобни за четене и свирене. Владигеров:

И Златев-Черкин:

П.П. Докато планирах тази публикация, обмислях доколко ще е полезно да сложа линк към сайта на СБК, както и да напиша координатите, които имам. Разочарован от лошото качество на "печатното" издание на Пипковия Квартет, оставям само тази снимка.

Много ниско качество и с това всъщност много подходяща.

Неизвестните учители на един известен композитор

Несъмнено името на Панчо Владигеров се извисява над всички останали български композитори. Заслепен от яркостта на творческия му гений, човек обаче лесно забравя, че именитият композитор и преподавател по композиция, някога сам е бил ученик и е разчитал на помощ от по-ерудирани от него. Този текст ме накара да видя в нова светлина една сякаш позабравена негова творба.

Владигеров заминава за Берлин 1912 година, когато е едва на 13 години. Тъй като няма навършени 15 години не може да започне да следва във Висшето училище по музика. Анри Марто, който е чул двамата братя Владигерови в София година по-рано и всеотдайно се ангажира с помощ и съвети в образованието им, свързва Панчо с Паул Юон. Съвместната им работа продължава до 1915 година, когато Юон е мобилизиран във войската. Същата година Юон пише своето трето Трио оп. 60.

Следващият учител по композиция на младия българин е Фридрих Гернсхайм. Клавирните вариации върху "Мила родино" се раждат в този период. След смъртта на Гернсхайм през септември 1916, Владигеров попада в класа на Георг Шуман. Под негово ръководство е завършено първото българско клавирно трио - Трио оп. 4 в си бемол минор.

Близостта на двете събития - смъртта на Гернсхайм и завършването на камерната творба, сякаш потвърждава идеята, че славянските триа поначало са реквиеми (Чайковски, Рахманинов и Шостакович - за да споменем само най-красноречивите примери). Любопитна подробност е, че същата 1916 година самият Шуман завършва своето второ Трио оп. 62, което освен това е във фа мажор (доминантната тоналност на си бемол минор).

За съжаление Владигеров не пише повече клавирни триа, квартети или квинтети. Неговите учители обаче оставят богато наследство:

Paul Juon (1872 - 1940)
Trio [Nr. 1] op. 17 (1901)
Trio-Caprice nach Selma Lagerlöfs "Gösta Berling" (1908)
Trio [Nr. 3] op. 60 (1915)
Litaniae. Tondichtung op. 70
Legende op. 83 (1929)
Suite op. 89 (1932)
Trio-Miniaturen [18+24] (1920)

[Klavierquartett] Rhapsodie (nach Gösta Berling) op. 37 (1907)
Klavierquartett Nr. 2 op. 50 (1912)

Quintett [Nr. 1] (V, 2 Vla, Vc, Pf) op. 33 (1906)
Quintett Nr. 2 (2 V, Vla, Vc, Pf) op. 44 (1909)

Sextett (2 V, Vla, 2 Vc, Pf) op. 22 (1902)
Divertimento (Bläserquintett und Klavier) op. 51 (1912)

Kammersinfonie (Septett und Klavier) op. 27 (1905)


Friedrich Gernsheim (1839 - 1916)
Klaviertrio Nr. 1, op. 28 (1873)
Klaviertrio Nr. 2, op. 37 (1879)

Klavierquartett Nr. 1, op. 6 (1865)
Klavierquartett Nr. 2, op. 20 (1870)
Klavierquartett Nr. 3, op. 47,3 (1883)

Klavierquintett Nr. 1, op. 35 (1877)
Klavierquintett Nr. 2, op. 63 (1897)


Georg Schumann (1866 - 1952)
Klaviertrio [Nr. 1], op. 25 (1900)
Klaviertrio Nr. 2, op. 62 (1916)

Klavierquartett op. 29 (1901)

Klavierquintett Nr. 1, op. 18 (1898)
Klavierquintett Nr. 2, op. 49 (1909)

Светът е малък

Когато преди няколко седмици трябваше да се срещнем официално с втория си преподавател (как и защо са двама е тема на друга публикация) за да обсъдим и плануваме заедно протичането на семестъра (за това също ще разкажа отделно), това дефакто беше втората ни среща с него. Първата беше по време на приемния изпит на Ди за специализация по камерна музика през януари. Той сподели че много е харесал Пипковото трио от изпитната ни програма, че изпълнението ни му е допаднало много и промърмори нещо като бяха много добри приятели с баща ми.

Самият професор говори с една очарователна смесица от немски и английски с екзотичен акцент, подправена с италиански думи и изрази от музикалната терминология. И тримата бяхме нервни, защото не знаехме какво точно ни очаква на тази среща, затова решихме, че не сме разбрали и оставихме нещата така.

Съботата преди конкурса направихме и първия урок с него. Случи се така, че след урока той сам повдигна темата за българските композитори, задавайки въпроси за Владигеров, Пипков, Лазар Николов. Зарязахме всякаква тактичност и директно попитахме дали наистина е познавал Пипков.

Аз не, но баща ми беше добър приятел с него. И с Владигеров, и с много други български композитори. Все пак България ни е съседка.

Чак сега започнахме бавно да осъзнаваме, че преподавателят ни също като нас, идва от Балканите. Възползвахме се от ситуацията, споделихме че сме търсили безуспешно ноти или записи на триа от Енеску и помолихме за информация.

Едно трио в ла, което при това не е запазено цяло. Има две различни версии от двама различни композитори, които са го реконструирали.

След което ми написа имената им: Hilda Jerea и Pascal Bentoiu. Пожела ни още веднъж успех на конкурса и се разделихме. И тримата гледахме с изумените погледи на деца, виждащи фокусник за първи път. Просто няма как името Владимир Менделсон да ни подскаже, че става въпрос за румънец, нали?!