(Не)удобна музика

Няма по-безнадеждно поробени от тези,
които грешно вярват че са свободни.
Йохан Волфганг фон Гьоте

Рано или късно, по една или друга причина всеки човек е имал усещането, че е напълно свободен и може да полети. За тези моменти Пикасо казва, че са много опасни, защото "човекът не е направен да лети и чифт големи крила на гърба могат само да ти пречат и да те препъват, докато се опитваш да крачиш напред". Личният комфорт създава успокояваща илюзия за свобода дори тогава, когато от нея липсва и най-малка следа. Сблъсъкът между материални и духовни ценности неизбежно води до компромиси. Въпрос на личен избор е кое да предпочетем и кое да пренебрегнем.

Така е и със слушането на музика:
човек живее с нагласата, че е отворен за новото. Чувства се готов да бъде изненадан, развълнуван, развеселен или дори изплашен от това, което ще чуе. В действителност ушите му са затрупани с "исторически баласт", натрупан с годините рутинно слушане на "конвенционален" репертоар. Повторението приспива съзнанието, то забравя как да слуша активно и започва да възприема музиката просто като звуков фон с декоративна цел. Всичко, което звучи прекалено "ръбато" в сравнение с добре огладените от времето представи за хубава музика, бива отхвърлено. Дали обаче хубаво=стойностно?

Въобще: какво е хубава музика?! Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос.
А какво е стойностна музика тогава? Какъв е критерият, който определя коя музика е стойностна и коя не?

Смята се, че времето е най-справедливия съдник. Затова и наричаме класически онези творби, които не са потънали в забрава с годините, а напротив - утвърдили са се като неделима част от концертния репертоар. Трудно е да си представим как познатите и любими днес опери, симфонии, сонати и пиеси, някога са шокирали публиката с новаторството си. Трудно е, но не е невъзможно. Точно в това се крие ключът към възприемането на съвременната музика.

Качествената музика, както и всяко друго качествено изкуство, оказва съпротива, върви срещу общия поток. Тя може да грабне още с първия тон, но не може да бъде разбрана веднага, защото поставя изисквания пред публиката. Стърчи извън рамките на познатото и утвърденото и така сама се превръща в мащаб за бъдещите поколения. Всеки човек трябва да намери своя собствен път, своя уникален подход към тази нова височина. Понякога за това са необходими само минути, друг път - години. Едва когато този път е извървян, идва и истинското удоволствие от изкуството. Удоволствие, много по-силно и по-трайно от мимолетната наслада на бързо харесаната (и още по-бързо забравена) хубава музика.

Живеем в забързано потребителски-ориентирано общество. Нещата се случват бързо и лесно. Преимуществата са безспорни, но наред с тях има и много недостатъци. Един от най-големите е именно този свързан с изкуството. Въпросът е: готови ли сме да жертваме удобството на познатото и да приемем предизвикателството, отправено от новото?

П.П. Честит международен ден на музиката!