За Владигеров и Райнхард, 3та и последна (засега) част

Една покана за концерт ме подсети, че оставих недовършена серията публикации, започнала с малка загадка и продължила с този (твърде дълъг) текст, посветен на отговора на загадката - Ерих Волфганг Корнголд. С радост открих, че някой ме е изпреварил и вече е написал страхотен текст за Берлинския период от живота на Владигеров и работата му с Макс Райнхард. Името на автора е Светлана Авдала, можете да прочетете текста тук. Ето и малък откъс:

Имал е много възможности да стане гражданин на света, но той е предпочел да си остае българин. Само някои факти.
Родния му град е Цюрих. Родителите му са европейски възпитаници с връзки и познанства в Европа, самият той учи, живее и работи повече от 20 години в Германия и контактува със световния елит там. Жъне успехи на най-големите европейски музикални сцени.
Случайнно, попада в жилището на Шуман щрасе където се помещава и световноизвестния по това време в Берлин Дойчес театър на Макс Райнхард- най напредничавато средище в Германия по това време. Макс Райнхард чува свиренето на младия композитор и му предлага да стане музикален сътрудник в театъра.
Сътрудничеството с Райнхард го среща и със Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Артур Шницлер, Рихард Щраус .
Получава договор с издателството Универсал едисион. Издават се неговите първи творби сред които е рапсодия “Вардар”, и така те имат възможност да станат достояние на целия свят.
През 20-те години на миналия век “Вардар”звучи в Карнеги хол. Концертът му за цигулка е изпълнен на Залцбургския фестивал- първо и единствено участие на българска творба там.
Известната по това време фирма Дойчес грамофон записва 16 плочи с негови творби. Музиката му вече се разпространява навсякъде.. Чува я самият Айнщайн, който в лична среща с Владигеров изразява своите адмирации. През този период са познанствата с Рахманинов, Бруно Валтер, Херберт фон Караян....
И още нещо съвсем конкретно. През 1932г. Макс Райнхард - евреин, преследван от нацистите в Германия, предлага на Владигеров да го последва в Швейцария и САЩ. Владигеров отказва с ясното съзнание, че е нужен в България и се връща в родината си.
Зашеметяващо развитие, уникални възможности за световна кариера. И един парадокс. В чужбина той създава пропитите с народностен, светъл, химнов дух творби - “Вардар”, Българска сюита, Вариации на тема “Горда Стара планина” – песента станала по-късно национален химн. България за него е идеал, светъл остров, към който той се връща в музиката си по време на живота си в Германия.

От Вагнер до Робин Худ и обратно

Този текст е посветен на верния отговор на малката загадка от последната публикация. Или поне наполовина. "Наполовина", защото всъщност се търсеха имената на двама композитори. Единият от тях, когото всеки лесно би разпознал, е Панчо Владигеров. Бих искал да представя другия накратко по-долу. Общото между тях ще дойде като отделна публикация, защото определено си заслужава.

Ерих Волфганг Корнголд (1897 - 1957) е австрийски композитор, роден в Брюн (тогавашна Австро-Унгария, днешна Чехия). Когато е на 4, семейството се премества във Виена. Баща му - Юлиус Корнголд е музикален журналист, известен с (буквално) унищожителните си критики. Той бързо разпознава големите заложби на сина си и по съвет на самия Густав Малер се свързва с Александър фон Цемлински, който става първия и единствен учител по композиция на Ерих.

1910 Виенската опера поставя балетната пантомима Снежният човек на тогава 13-годишния компиозитор. Това е неговия първи голям успех. Следват още много, превръщайки го в известен композитор, държащ първенството наравно с имена като Рихард Щраус. Работата му като аранжор на оперети, го свързва с Макс Райнхард - немски режисьор с еврейски произход. Двамата поставят заедно Прилепът от Йохан Щраус в Берлин 1929.

1934 по покана на Райнхард, който вече работи в САЩ, Корнголд пристига в Холивуд. Първият "американски" проект на успешното дуо е филмова версия на Сън в лятна нощ на Шекспир. Задачата на Корнголд е да адаптира за големия екран музиката на Феликс Менделсон Бартолди, част от която е и световноизвестият Сватбен марш. Година по-късно австрийският композитор подписва договор с Уорнър Брос, който му спечелва световно признание. 1936 печели първия си Оскар. Животът му обаче никак не е лек, разкъсван между двата континента - Америка, където преуспява като филмов композитор и Европа, където все още живее семеството му и където е кариерата му на "сериозен" композитор и диригент.

Присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 изненадва Корнголд. Той едва успява да изтегли семесйтвото си при себе си в Америка. Зарича се да не пише концертни творби докато Хитлер е на власт. Отдава се изцяло на филмовата индустрия, издържайки близките си, както и много приятели и колеги, също като него - избягали от нацизма в Европа. Печели втори Оскар, този път за музиката си към Приключенията на Робин Худ. По-късно получава американско гражданство.

Издига филмовата музика до неподозирани висоти. Вместо характерната тогава формация за танцова музика, използва голям симфоничен оркестър. Въвежда много принципи и идеи от класическия симфонизъм и оперна музика. Един от основните му приноси е използването на лайт-мотиви (от немски - "водещи мотиви"; характерни теми, звучащи винаги във връзка с определен герой, сцена или част от сюжетното действие), взаимстван от оперите на Вагнер.

1946 Корнголд се завръща към "сериозната" музика. В много творби използва теми от филмовата си музика (свобода, която предварително си е откупил в договора с Уорнър Брос). Първото пътуване за Европа е отменено след като композитора става жертва на сърдечен удар 1947. За пръв път стъпва на родна земя в крайна сметка едва 1949. Отсъствието му обаче е било прекалено дълго. Вкусът на виенската публика и критика се е променил, предпочитанията са към по-"модерни" композитори. Корнголд се чувства неразбран и недооценен в родината си. Светът, който толкова много му е липсвал през всичките години в изгнание просто вече не съществува.

1954 отново прави опит за завръщане, също без успех. Съгласява се да работи по филмова музика отново. Магически огън е биографичен филм за Вагнер. Страхувайки се, че музиката на големия майстор ще изглежда нелепо на екрана ако остане в несигурни ръце, Корнголд се заема с партитурите. Това е и последната му работа като филмов композитор.

1955 остава частично парализиран след удар. Умира 1957 на 60 години, вярвайки, че е напълно забравен. 60-те години излиза плоча с откъси от различни негови филмови композиции. Впоследствие биват издадени и много от "сериозните" му творби. За едни Корнголд и до днес остава детето-чудо, продало божествения си талант и отдало се на комерсиалните успехи. За други - той е баща на съвременната филмова музика и с това се нарежда до най-големите творци на 20. век. Самият той се вижда просто като композитор. Нито повече, нито по-малко. Бих искал да завърша с негов цитат:

Music is music whether it is for the stage, rostrum or cinema. Form may change, the manner of writing may vary, but the composer needs to make no concessions whatever to what he conceives to be his own musical ideology ...