Тази публикация стои като чернова много отдавна. Ето че нейното време дойде. Тя е последната, която ще излезе тук. След нея само новият адрес ще бъде актуализиран.
Във вечната ранглиста на класическите музиканти-егоцентрици, пианистите са някъде между Господ и певците. Диригентите са над Господ, това е ясно. Затова комбинацията пианист и диригент е особено опасна. Но всъщност, отклоних се от темата. Идеята ми е, че като пианист никога не съм съжалявал, че не свиря на друг инструмент. Едно изключение беше провокирано от книгата на Арнолд Щайнхард :
Във вечната ранглиста на класическите музиканти-егоцентрици, пианистите са някъде между Господ и певците. Диригентите са над Господ, това е ясно. Затова комбинацията пианист и диригент е особено опасна. Но всъщност, отклоних се от темата. Идеята ми е, че като пианист никога не съм съжалявал, че не свиря на друг инструмент. Едно изключение беше провокирано от книгата на Арнолд Щайнхард :
английското заглавие е около четири пъти по-готино:
Indivisible by Four
Прочетох я с огромно удоволствие и искрено съжалих, че не мога да свиря в струнен квартет. Не само заради безкрайния респект, който имам към кралската дисциплина в камерната музика. Не и заради увлекателния начин, по който е представена биографията на световноизвестния Гуарнери квартет (чак се възхитих колко хумор може да има в един примариус).
Просто има нещо изключително вдъхновяващо в историята за четирима мъже, отдали десетилетия от живота си на съвместна работа, в преследване на общи, а понякога и съвсем индивидуални, творчески идеали. Въобще клишето с цитата от Гьоте важи в случая с пълна сила:
Dieser Art Exhibitionen waren mir von jeher von der Instrumental-Musik das Verständlichste: man hört vier vernünftige Leute sich untereinander unterhalten, glaubt ihren Discursen etwas abzugewinnen und die Eigenthümlichkeiten der Instrumente kennen zu lernen.
Просто има нещо изключително вдъхновяващо в историята за четирима мъже, отдали десетилетия от живота си на съвместна работа, в преследване на общи, а понякога и съвсем индивидуални, творчески идеали. Въобще клишето с цитата от Гьоте важи в случая с пълна сила:
Dieser Art Exhibitionen waren mir von jeher von der Instrumental-Musik das Verständlichste: man hört vier vernünftige Leute sich untereinander unterhalten, glaubt ihren Discursen etwas abzugewinnen und die Eigenthümlichkeiten der Instrumente kennen zu lernen.
