Опитвам се да внеса ред в хаоса от емоции от снощи. Иска ми се да подредя впечатленията си, да ги категоризирам и степенувам. Знам, че е минало твърде малко време и е рано за подобна равносметка. Още повече че до конкурса ще продължим да работим, живеем и горим с тази програма. Реалистичната преценка ще дойде едва след седмици. Но пък тогава, когато разумът надделее над емоциите, би било хубаво (или най-малкото би ми се искало) да мога да си спомня сегашното си състояние.
Доминиращото усещане беше, че вършим нещо правилно и го вършим правилно. Музиката се случваше естествено и нямаше нужда от допълнителни свръхусилия в каквото и да била насока. Незначителни и недотам незначителни технически неудачи, които обикновено ме изнервят и разочароват болезнено, не успяха да опорочат силното въздействие. Понякога, когато съм особено впечатлен от някое добро изпълнение, имам чувството че мога буквално да видя звука. Снощи на няколко пъти, макар и за съвсем кратки интервали от време, пред очите ми сякаш проблясваха съзвучията ни. Това са моменти, в които съм напълно щастлив (ако въобще съществува пълно щастие).
Мисля, че сме на прав път и се надявам да запазим тенденцията на подобряване до конкурса. Искаме да се представим достойно, а не да се борим за награди. Това ще е шансът ни да се качим едно ниво нагоре и да се заявим като състав. Ще усетим истински директната конкуренция и ще получим първи впечатления от собствените си реакции. Всеки от нас се е явявал на солови конкурси, но сега ще е нещо напълно различно. А може би не? Ще разберем след по-малко от седмица.
Доминиращото усещане беше, че вършим нещо правилно и го вършим правилно. Музиката се случваше естествено и нямаше нужда от допълнителни свръхусилия в каквото и да била насока. Незначителни и недотам незначителни технически неудачи, които обикновено ме изнервят и разочароват болезнено, не успяха да опорочат силното въздействие. Понякога, когато съм особено впечатлен от някое добро изпълнение, имам чувството че мога буквално да видя звука. Снощи на няколко пъти, макар и за съвсем кратки интервали от време, пред очите ми сякаш проблясваха съзвучията ни. Това са моменти, в които съм напълно щастлив (ако въобще съществува пълно щастие).
Мисля, че сме на прав път и се надявам да запазим тенденцията на подобряване до конкурса. Искаме да се представим достойно, а не да се борим за награди. Това ще е шансът ни да се качим едно ниво нагоре и да се заявим като състав. Ще усетим истински директната конкуренция и ще получим първи впечатления от собствените си реакции. Всеки от нас се е явявал на солови конкурси, но сега ще е нещо напълно различно. А може би не? Ще разберем след по-малко от седмица.
Мишо драги! Мисля, че се обръщам към теб. възхитена съм от стила на изпожението ти -кратък, точен, емоционален, аналитичен, обърнат и навътре "към себе си" и към читателя!Съвсем случайно попаднах на този блог- чудо е как, но е станало. опитвам се да намеря история на състава ви- не мога. Чета във Фейсбук как майка ти пише за трио ГРИМ... И си казвам: Не може толкова много съвпадения! Разбирам, че се явявате на конкурс-най-искрено желая да успеете! Разжрал си, че "светът е за двама" (в алучая за трима)- и подобно на Рая поемаш пътя на камерен музикант! Радвам се искрено на всичко, което правиш, ти и колегите ти. Желая ви здраве и успехи! Донка Райчева
ОтговорИзтриванеСкъпа госпожо Райчева!
ОтговорИзтриванеИзключително много се радвам да Ви чета и тук! Още повече, че Вие имахте честта да напишете първия коментар в блога на триото ни! :-)
Чудното съвпадение е още по-голямо, защото снощи влязох във фейсбук за пръв път от седмици насам и попаднах на линка към прекрасния Ви сайт. Това, че пишете увлекателно и същевременно научно издържано не е нещо ново за мен. Но Ви се възхищавам искрено за неуморността, с която търсите (и намирате!) пътя към младите читатели!
Блогът, също както и триото ни, е малък на възраст и тепърва ще се разраства. По-късно ще публикувам и историята за това как трима българи се срещнахме в Германия и започнахме да свирим. Макар всъщност това да не е толкова интересно - всеки може да срещне с всеки. Магията започва едва когато взаимоотношенията се задълбочат и срещналите се започнат не просто да произвеждат едновременно хубави звуци, а да преживяват заедно муизиката.
Благодаря Ви за милите пожелания! Да ви се връщат многократно!
Поздрави,
М
П.П. Конкурсът беше днес и за съжаление съвсем не мина добре. Но и горчивият опит е все пак опит, нали така?! Ще разкажа повече в блога при първа възможност.