И не забравяйте да стискате палци утре!
В 11:30 българско време излизаме на сцената и откриваме изпълнението си с първата част на Пипков. Какво идва след това ще узнаем едва час преди да започнем да свирим.
Концертът миналата седмица имаше положителния ефект, който очаквахме - възбуди радостната тръпка от свиренето пред публика, но и премахна голяма част от отрицателното напрежение. Всичките ми съмнения доколко е удачно да започнем точно с българското парче се изпариха докато бяхме на сцената. Вече не се хабим в мисли за "добри" и "лоши" комбинации от части, които журито би избрало. Спокойни сме и знаем, че така или иначе не можем да променим селекцията, но пък само от нас зависи как ще я представим. Всъщност - как ще се представим.
Вчера направихме генералната репетиция. Изумих се с колко ентусиазъм и вдъхновение работихме Пипков. Свирим го вече от близо пет месеца, а и парчето все пак не е от най-сложните (или поне в сравнение с останалия ни сегашен репертоар). Въпреки това изникваха нови и нови идеи и гледни точки. Отделихме необходимото време и енергия на всяко предложение - нещо, за което не би ми достигнала смелост ако ставаше въпрос за солово свирене. 2 дена преди конкурс нещата не се пипат, промените са минимални ако въобще ги има. Репертоарът се поддържа и се надяваш да достигнеш пика на формата си точно в изпълнението пред журито.
Докато свирехме в онази стая обаче, подреждайки наново пъзела от звуци, нито за секунда не си помислих, че не му е сега времето. Напротив - мисля, че се доближихме с още една стъпка до идеала, произведението да звучи така сякаш е от нас, в нас. Успехът утре ще е ако запазим точно това усещане. Не да свирим прекрасно чуждата музика, а да свирим естествено музиката, която е част от нас.
В 11:30 българско време излизаме на сцената и откриваме изпълнението си с първата част на Пипков. Какво идва след това ще узнаем едва час преди да започнем да свирим.
Концертът миналата седмица имаше положителния ефект, който очаквахме - възбуди радостната тръпка от свиренето пред публика, но и премахна голяма част от отрицателното напрежение. Всичките ми съмнения доколко е удачно да започнем точно с българското парче се изпариха докато бяхме на сцената. Вече не се хабим в мисли за "добри" и "лоши" комбинации от части, които журито би избрало. Спокойни сме и знаем, че така или иначе не можем да променим селекцията, но пък само от нас зависи как ще я представим. Всъщност - как ще се представим.
Вчера направихме генералната репетиция. Изумих се с колко ентусиазъм и вдъхновение работихме Пипков. Свирим го вече от близо пет месеца, а и парчето все пак не е от най-сложните (или поне в сравнение с останалия ни сегашен репертоар). Въпреки това изникваха нови и нови идеи и гледни точки. Отделихме необходимото време и енергия на всяко предложение - нещо, за което не би ми достигнала смелост ако ставаше въпрос за солово свирене. 2 дена преди конкурс нещата не се пипат, промените са минимални ако въобще ги има. Репертоарът се поддържа и се надяваш да достигнеш пика на формата си точно в изпълнението пред журито.
Докато свирехме в онази стая обаче, подреждайки наново пъзела от звуци, нито за секунда не си помислих, че не му е сега времето. Напротив - мисля, че се доближихме с още една стъпка до идеала, произведението да звучи така сякаш е от нас, в нас. Успехът утре ще е ако запазим точно това усещане. Не да свирим прекрасно чуждата музика, а да свирим естествено музиката, която е част от нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар