Трудно е да се пише за музика и (почти) всеки опит е обречен на неуспех. Ето как понякога гледните точки наистина силно се разминават. Става въпрос за скерцото от Трио опус 110 на Роберт Шуман. Това е откъс от книгата The Piano Trio на Basil Smallman, за която вече писах веднъж:
За съжаление ... [последните две части] са разочароващи. Третата, в бърз 2/4 метрум, започва с идея-реминисценция от Симфония №4 на композитора (главната тема от първа част), но развитието й е безжизнено. Дори противопоставянето на два контрастни трио-дяла не успява да подобри общото вяло впечатление. Втората трио-секция представя точкуван ритъм и триоли в маршов маниер, подобен на Шуберт (като от Триото в В Dur), но така и не постига благородството и виталността в подхода на песенния композитор. Темите в този откъс са предимно в струнните и ако Шуман беше използвал горния регистър на пианото в акомпанимента, щеше лесно да постигне много по-жизнерадостен Шубертов ефект.
Клара Шуман от своя страна споделя в дневника си след като чува триото за първи път, че то изключително силно я е впечатлило:
[Триото] ... е оригинално, изпълнено със страст, особено скерцото, което повлича слушателя в най-необятни дълбини.
Преводите се получиха доста груби. Постарах се да запазя настроението в двата текста.
Приемам, че и двамата автори не са съвсем безпристрастни. Клара е била жена на Шуман, майка на децата му, най-голям негов подръжник и поклонник, верен интерпретатор на творбите му. Смолман гледа от висотата на човек срявняващ това единично произведение с цялото останало творчество на композитора, както и с шедьоври на майстори от предни и последващи епохи. В крайна сметка всеки трябва да прецени за себе си с кое от двете мнения би се съгласил и с кое би поспорил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар