Това е стр. 15 от партитурата на Бела Барток - 2. Соната за цигулка и пиано, издание на Universal Edition. На пръв поглед нищо кой знае колко неочаквано.
Едно по-внимателно вглеждане в края на втората аколада е в състояние да накара човек да се усмихне многозначително. Или да избухне в истеричен смях. Зависи от това дали трябва да свири клавирната партия или просто да гледа как друг се мъчи с нея.
За не-музикантите: Гледаме клавирната партия, тоест долните две петолиния, разпознават се лесно - те са с малко по-едър шрифт от горното, което е за цигулката. Знаците, които се появяват и в двете петолиния след гроздовете от ноти, са паузи. Тоест там нищо не звучи. Но между петолинията има динамическо указание - sf. Това е един вид акцентиране, нотата/нотите за която/които се отнася, трябва да бъдат изнесени напред в общата звукова картина. Както в нашия пример е случая с акорда (гроздовете от ноти) точно преди паузата. Въпросът е как се акцентира паузата? Как да бъде подчертана акустично? Или... как отеква тишината?!
П.П. Не изключвам възможността да е печатна грешка. Но ако е така, то това е грешката на петилетката!
П.П.П. В момента свирим сонатата.
Уви, от пианистите се изисква винаги повече, трябва да умеят да акцентират даже паузи! :-)
ОтговорИзтриванеВсе пак в дадения случай това sforzato e смешна, но очевадна грешка. Вие имате старото издание на Universal, новото издание излезе през 1996 година и е редактирано от Peter Bartók, сина на Барток. Ако ви интересува, пишете ми.
Благодаря за милото предложение! :thumbs up: Ще знам кое издание да си потърся ако някога пак се хвана с парчето.
ОтговорИзтриванеАко трябва да бъда откровен, свирил съм сонатата преди 2 години, сега пак я работя, но досега въобще не бях забелязал въпросното място. Видях sf-то под паузата едва преди няколко дена, при това напълно случайно. Нотите си седяха отворени на пианото, аз си се разхождах из стаята и мислех за нещо съвсем друго. Погледът ми се плъзна отгоре-отгоре през страницата и изведнъж... бам! Какво е това?!?!?! :)